Маската.

 - Сложи я, сложи я отново! Хайде, слагай! Какво се бавиш?! Нима имаш някакъв избор?! Не ме гледай така обнадеждено, че ме разсмиваш?! Какъв избор имаш точно ти?! Никакъв! Разбираш ли?! Никакъв! Набий си го в главата! Сложи проклетата маска... Опасно е, опасно е толкова дълго да си без нея. Няма никой около теб ли? Знам, но пак е опасно. Може да ти хареса без нея.. А това е бедствие! Не бива да го допускаме, разбра ли ме?! Послушай ме, страшно е да си без нея.. Тя те поддържа жива, тя те крепи. Свалиш ли я за миг, какво става? Кажи ми, де! Какво ти има?! Плачеш ли?! Да, започваш да плачеш, защото болката те връхлита.. Маската я изолира и я бута навътре.. По-добре да е дълбоко скрита, разбираш ли, хората не обичат болката.. Не желаят да знаят за нея, тях не ги интересува. За това просто я сложи и нека продължим. Избърши сълзите си, те са безполезни. Ако не сваляш маската и тях няма да ги има. Аз вярвам, че можеш. О, точно така.. Браво! Ах, колко красиво ти стои. Нищо не прави човек по-хубав от една изящно изработена маска! - шепнеше гласът в ума ми.