Просто апартамент..

Това беше просто апартамент. Обикновен, заключен в обикновена сграда, като всички други. Не се отличаваше с почти нищо. 
Състоеше се от стая, кухня, баня и коридор. 
Банята бе малка, невзрачна. С изтъркани плочки, очукани от времето. Ваната бе захабена и жълтеникава. С годините металните повърхности бяха ръждясали. Огледалото бе пропукано и липсваше голяма част в единия ъгъл. Мивката бе почерняла и кранчето не работеше. 
Коридорът бе тесен. Миришеше на застояло. Подът бе зацапан и лепкаше на места. Крушката се полюшваше едвам-едвам на прокъсан кабел. Тапетите се разпадаха - на места бяха се огънали чак до земята.
Кухнята бе тъмна, тъй като прозорецът беше счупен, а дупката бе закрита с голям, черен найлон. Малкото проникваща светлина падаше върху дървената маса без един крак, която се подпираше на стената - толкова стара, че дървото не ставаше дори за горелки. Имаше и два стола, които мързеливо лежаха на земята и чакаха времето да ги довърши. Паркетът се бе пропукал, в краищата се бяха образували големи, сивкави петна от течовете от покрива. Боята по стените бе загубила цвета си отдавна. Вратичките на шкафовете липсваха или едвам се държаха на пантите си. Печката бе захабена и неползвана с години. Хладилник нямаше, но черното, правоъгълно петно напомняше за предишното му присъствие. 
Стаята бе студена, необитавана и подтискаща. Стъклата на прозорците бяха толкова мръсни, че всеки ден навън бе непрогледна мъгла, ако се съдеше по тях. Стените, някога бели, сега бяха мръсножълти. Усещаше се застоял мирис на никотин и болка. Килимът бе разяден, спластен и влажен. Бюрото, разположено под един от прозорците, бе загубило предишния си блясък и живот. Столът липсваше. Матракът, който лежеше самотно в ъгъла, се бе превърнал в дом на плъхове и гадинки. Още личаха следите от другите мебели, но тях ги нямаше отдавна. 
Просто един изоставен апартамент, който някога бе пазил най-хубавите му спомени. Тук той бе прекарал по-голяма част от, и без това, краткия си живот. Някога това бе неговия дом, някога бе светло и прекрасно, пълно с живот. 
Преди години.. преди много, много години той се бе смял и копнял в тази стая. Бе пял под душа от радост в тази баня. Бе танцувал щастливо в този коридор. Бе приготвял вкусни, топли палачинки в тази кухня. 
Отдавна, наистина отдавна той бе прекрачвал прага на този апартамент всеки ден с усмивка на лице. 
Усмивка, която му бе отнета без питане. Смехът секна, радостта изчезна, щастието си замина - съвсем незаслужено. 
Въздишка се отрони от устните й, докато поредната сълза се стичашепо бузата й. Още можеше да си представи как той се движи из помещението и развълнувано говори за всичко, което го вълнува. Пред очите й той се суетеше пред изоставената печка и весело бъркаше сместа в тенджерата. Отиваше да провери кафеварката и пак се връщаше при печката. Тя седеше на полирания, тогава, стол и го гледаше усмихнато. Той се смееше, целуваше я. 
Матракът някога, преди време, бе уютен и топъл, миришеше не него. Тя си спомни как заспива в прегръдките му. И как се събужда, усещайки дъха му на врата си. 
Но това бе толкова отдавна. Сега всичко бе мръсно, гадно, черно и на нея й прилошаваше от вонята на този обикновен апартамент. Него го нямаше, сигурно се бе превърнал в прах, там някъде, заровен дълбоко в земята в скромен, черен кочвег. 
Тя избърса сълзите си, въздъхна и извика дъщеря си по име. Бе оценила всеки един апартамент в сградата - вече можеше да бъде срутена. Щеше да изпрати разрешението утре. Преди да затвори рушащата се врата, погледна за последно. 
Скоро на това място щеше да се издигне хубава, нова, лъскава постройка. От обикновения апартамент нямаше да остане и следа, както и от него не бе останала. Всичко щеше да бъде заличено.. освен споменът.