Can you feel it..?

Чувстваш ли го? Кажи ми. Усещаш ли онова неописуемо, натрапчиво чувство. То е някак далечно и близко едновременно. Някак безболезнено, но пронизващо. Предвещаващо бури и урагани, ала всъщност спокойно и тихо. 
Може би е само плод на въображението, може би е някаква илюзия или просто поредната заблудена спънка в моя живот, но присъства. Независимо какво е, то е там. Онова неназовимо чувство, което ме обърква и прави някак безпомощна. Което ме заключва между две стени, без изход. Което ме притиска и изстисква жизнената сила от тялото ми. Поглъща бавно всичко и изсмуква въздуха от дробовете ми. 
Но е непостоянно. Твърде непостоянно, което допълнително замъглява преценката ми. Напомня ми на Фантома от операта - там е, но го усещаш само, когато то пожелае и дори тогава виждаш само половината му форма. 
Нима полудявам и започвам да бъркам? Нима това не е нищо повече от агония, меланхолия, болка, досада и страх? Или наистина е някакво неназовимо, ново чувство. 
Опитвам се да го уловя, да му придам очертания и цвят. Искам да го попитам защо е там и ще ме допусне ли до изхода, но не успявам.
Чувстваш ли го? Кажи ми. Моля. Защото аз не го желая вече. Не желая да съм объркана и несигурна. Несигурността прави човек слаб. А колко по-слаба бих могла да бъда аз?!