Let me out!

Не знам какво ми става напоследък.. Не правя нищо продуктивно (като изключим един-два разказа), това първо. Не си падам по никой (като изключим, че заглеждам всички), това второ. Нямам представа защо се събуждам, сякаш просто си чакам да мине и този ден (плюс, времето тия дни е неприятно за разходки), това трето. Изобщо нещо не се чувствам, както трябва, това четвърто. 
И единствената ми утеха се оказват книгите. Отворя ли "Диамантената колесница" (в случая) сякаш се прераждам наново и заживявам в далечна Япония през далечната 1878. 
Books are the best escape from reality! 
Но nevermind. Ще се оправя. 
пс - за книгите на Б. Акунин (и по-точно поредицата "Приключенията на Ераст Фандорин") скоро ще има цяла публикация. 

meow. :3