На улицата...

Днес, докато отивах към спирката, бях връхлетяна от порой бели фигурки, наречени снежинки... За малко да се пребия на два пъти,  захласвайки се по тези сладурчета... Съжалявам страните, които нямат сняг. Това е нещо уникално. Мога с часове да стоя под някоя улична лампа, вечер, и да гледам играта на снежинките... Оттук ми дойде и идеята за разказа ми Фотографът, който ще публикувам по-късно... И да се върна на пътя до спирката - тъкмо пресичам улицата и пред мен минава едно Smart-че, в което се е набутал един тлъст чичко, а до него млада блондинка. Разбира се, мен ме напуши смях... Та, както и да е - прекрасния ми пейзаж от падащи снежинки бе прекъснат от някаква комична двойка... Ужас!