"I believe whatever doesn't kill you simply makes you.. stranger" - Joker :3

събота, 19 март 2011 г.

Продължение

Е, ето още малко от нещото, което пиша... Събрах гласовете, които искасх, за което съм много благодарна... ;))


   Взимаше по две стъпала наведнъж и съвсем скоро се озова във фоайето на огромното им имение. Видя брат си, който се смееше, вероятно на нещо казано от човека, който бе дошъл при нея. 
- Сис! - възкликна Сам, по-големия й брат, с леко разочарование. - Е, оставям ви.
- Силвър!!! - изпищя, летящата с разперени ръце, Сандра. - Прибрах се! 
- Виждам - засмя се Силвър, опитвайки се да си поеме въздух. - Санди, пусни ме!
- Леле, само колко ми липсваше! - момичето продължи да прегръща Силвър с все сила. 
- И ти на мен, но моля те остави ме да дишам! - Силвър успя да се освободи и огледа приятелката си от глава до пети. 
   Не се бе променила кой знае колко за два месеца. Ярко червената й коса бе същата дължина, но имаше добавка от руси кичури. Силвър не хареса съчетанието, но не каза нищо. Големите й зелени очи блещукаха от щастие и изглеждаха почти светещи на светлината. Усмивката й бе голяма и разкриваше правите й, бели зъби. Да, не се бе променила. Все същата Сандра, със своето позитивно излъчване. Силвър се усмихна. 
- Хайде, искам да знам всичко! Как прекара? Колко сърца разби? Какво ми купи? 
   Сандра се засмя.
- Всичко по реда си - новодошлата издърпа Силвър навън, тръшна входната врата и тръгна към паркираното Бентли отпред. - Знаеш ли, че днес има страхотно парти в онзи клуб, как му беше името?
- "Сънсет" - помогна й Силвър. - Да, чух. Всъщност Лара ми каза. Но това не отговаря на въпросите ми.
- О, хайде, Силв - завъртя очи Сандра. - Има толкова много време за приказки.. Но сега ми се купонясва истински.. Половината почивка прекарах с нашите. Пълна скука! Искам купон! 
- Добре, добре - Силвър отключи колата и се качи, изчаквайки Сандра. - Да разбирам ли, че сме за "Сънсет"?
- Йес, сър! - засмя се Санди и козирува с ръка.
   Беше й навик от край време. Силвър се усмихна развеселено. Бяха започнали да й липсват "запазените марки" на Сандра, както тя сама ги наричаше.
- А, я кажи какво прави ти? - Сандра издърпа сенника и започна да се оглежда в правоъгълното огледало. - Хей, как върви онази твоя история? Написа ли я най-накрая да ми я дадеш?


C.Spencerr: To be continued...


За следващата част пак трички... Айде може и две ;dd

Няма коментари:

Публикуване на коментар