Тя искаше просто малко внимание. Някой да я забележи, дори и за миг. Да види какъв неподправен талант притежава. Талант? Какво означава да си талантлив? Да имаш прекрасен глас, който оставя и глухите в захлас? Или да пишеш поеми, които и слепите да четат? Да изрисуваш картина, която оставя без дъх всеки зърнал я векове наред? Талант...
Тя искаше семейството й да се гордее с нея. Да разберат, че тя им е дъщеря. Да покаже на злите хора, които я бяха презирали цял живот, че тя не е само предмет на подигравки, а истински човек. Искаше да почувства дори само един поглед върху себе си, който казва: "Великолепно!". Всеки човек по своему е уникален. Той има своите мисли, чувства и усещания. Но кой ти гледа такива неща? В днешно време да бъдеш забелязан, в тълпата от еднакви, забързани и нехаещи за света и другите около тях хора, е трудно, почти невъзможно...
Тя искаше само един шанс. Шанс! Каква далечна дума за мнозина, и близка за малцина... Нима всеки получава своя шанс в живота? Нима го осъзнава, когато и ако го получи? Шанс да блеснеш, да се отличиш, да осмислиш битието си...
Но това не бе нейния ден. Тя не получи вниманието, което заслужаваше, никой не я забеляза, семейството й не се почувства гордо, не срещна нито един одобрителен поглед и шанса не стигна до нея.
Не. Този ден бе последният й. Тя се понесе нагоре и нагоре... Към... Какво? Какво има Там? Нищо или Нещо? Кой може да каже? Никой. Колко хора са се питали какво следва след смъртта... И какъв е смисъла да разбереш, това е все едно да поискаш точно определение на думата живот още при раждането си... Всички ще открием отговора, когато ни дойде времето.
Нейното време бе дошло. В денят, който трябваше да е неин.
C.Spencerr
Всяко пътуване започва с една единствена стъпка. - Китайска поговорка
Няма коментари:
Публикуване на коментар