"I believe whatever doesn't kill you simply makes you.. stranger" - Joker :3

събота, 31 август 2013 г.

Smoking is just a bad habit , right ?

Чудех се с какво да те сравня.. Хиляди неща преминаха през ума ми, но нито една идея не бе достатъчно добра. Исках нещо точно, нещо отличително, различно, оригинално. Но не успях да го открия, защото гледах твърде повърхностно. През цялото време идеалното сравнение е било пред мен. Тоест - държала съм го в ръката си.
Цигара. Да, точно така. Ти си като цигарата, която паля сутрин, на обяд или вечер. Като никотинът, който трови дробовете ми и като димът, който насълзява очите ми. 
Точно като цигара - от самото начало.. Бе някак нова, непозната тръпка. Някак далечна и непозволена - непредсказуема. Знаех, че ще боли. Бяха ми казали, че си отровен. Вредиш. Но аз не послушах - исках да пробвам! Забраненото е най-сладко. Опитах - взе, че ми хареса. 
Дойдоха онези моменти на опиянение, когато цигарата е още нова за теб - вече си пробвал, но не си я усетил напълно, все има какво да преоткриеш. Нови вкусове, нови трикове. Силни, слаби, тънки, дебели. Всичко ти се струва интересно, независимо от незначимостта на дадения детайл. Кеф ти е, че пушиш. Кеф ти е да държиш цигара. Възбужда те дори вида й. Побърква те. Изкушава те. Никотинът те увлича напълно и ти се пристрастяваш. 
Следват дните, в които тя просто става част от теб, не виждаш живота без нея, защото не се и опитваш - на теб ти харесва. Обичаш този си вреден навик и не се стремиш да го отхвърлиш. Някъде много, много дълбоко осъзнаваш, че не само цигарата догаря, а ти - успоредно с нея - но подтискаш тази мисъл. Харесва ти да пушиш и това вече е твое второ аз. Всеки ден палиш - отново и отново. И не се срамуваш, че го желаеш. 
А, после.. Един ден съвсем неочаквано решаваш да потичаш в парка, хем да влезеш във форма, хем за разнообразие. И какво - истината те удря право в лицето. Зашлевява те и болката пари. Цигарата те е отровила. И продължава да го прави. Разкъсва те отвътре. Дробовете ти. Съзнанието ти. Все тая. Осъзнаваш, че не можеш дори да си поемеш въздух... 
Има два изхода - да се оставиш на отровата да те довърши или да избягаш от пристрастяването си? Да захвърлиш вредния навик и да поемеш дълбока глътка въздух свобода отново? 

Няма коментари:

Публикуване на коментар